* * *
* * *
От щастие вкусили неведнъж,
споделяхме сънища млечни.
Събирахме снопчета вятърна ръж
и облаци на птици далечни.
Уморихме се от щастие вкусили,
изгнили като плодове по есен.
Опадали. Във пръстта загубени.
Забравили спомена дървесен.
Програмирани ли от любовната природа
във хибернация заспахме уморени?
Или просто погребахме се в гроба
на създадени от нас Вселени?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християн Всички права запазени
Всичко е на приливи и отливи, ...но морето винаги остава себе си. Виж до какви мисли ме доведе твоят стих !
