* * *
* * *
От щастие вкусили неведнъж,
споделяхме сънища млечни.
Събирахме снопчета вятърна ръж
и облаци на птици далечни.
Уморихме се от щастие вкусили,
изгнили като плодове по есен.
Опадали. Във пръстта загубени.
Забравили спомена дървесен.
Програмирани ли от любовната природа
във хибернация заспахме уморени?
Или просто погребахме се в гроба
на създадени от нас Вселени?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Християн Todos los derechos reservados
Всичко е на приливи и отливи, ...но морето винаги остава себе си. Виж до какви мисли ме доведе твоят стих !
