18:13

Поэзия

1.5K 0 4

18:13

Защо да се смея,

когато

откъсвам от себе си

мислите на дете?

Как да горя в обич,

щом съм дървен Пинокио

и ще угасна

в сивкава пепел?

Как да прегръщам теб,

щом съм мрачно видение

в твоята нощ, Татко?

Защо да те търся, приятелко,

когато

отвътре си мъртва за мене?

Надежди,

оперирайте

моята болка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

меланхолик (Йордан Серафимов)

Да, така ... Хората които чувстват, ги боли. Това му е тъпото да си жив. Поздрави за стиха.

2007-06-06T19:40:36+03:00
kaziyka (Мирослава Грозданова)

Болката сипваше сол
в пилешка супа.
Ожулени колене
по детски се клатеха
на очукания стар стол...
Надеждата иска да дреме,
ала горещата купа
с ароматен бульон
да я разсеят успяха...

Поздрав! Винаги има надежда...

2007-06-05T20:30:01+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав!

2007-06-02T15:20:08+03:00
nikolaidragiev (Николай Драгиев)

Операцията ще е неуспешна-винаги ще те боли,щом чувстваш...А ти го можеш!!!

2007-06-02T03:57:15+03:00