Защо да се смея,
когато
откъсвам от себе си
мислите на дете?
Как да горя в обич,
щом съм дървен Пинокио
и ще угасна
в сивкава пепел?
Как да прегръщам теб,
щом съм мрачно видение
в твоята нощ, Татко?
Защо да те търся, приятелко,
когато
отвътре си мъртва за мене?
Надежди,
оперирайте
моята болка!
© Милена All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
