18:13

Поезия

1.5K 0 4

18:13

Защо да се смея,

когато

откъсвам от себе си

мислите на дете?

Как да горя в обич,

щом съм дървен Пинокио

и ще угасна

в сивкава пепел?

Как да прегръщам теб,

щом съм мрачно видение

в твоята нощ, Татко?

Защо да те търся, приятелко,

когато

отвътре си мъртва за мене?

Надежди,

оперирайте

моята болка!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

меланхолик (Йордан Серафимов)

Да, така ... Хората които чувстват, ги боли. Това му е тъпото да си жив. Поздрави за стиха.

2007-06-06T19:40:36+03:00
kaziyka (Мирослава Грозданова)

Болката сипваше сол
в пилешка супа.
Ожулени колене
по детски се клатеха
на очукания стар стол...
Надеждата иска да дреме,
ала горещата купа
с ароматен бульон
да я разсеят успяха...

Поздрав! Винаги има надежда...

2007-06-05T20:30:01+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав!

2007-06-02T15:20:08+03:00
nikolaidragiev (Николай Драгиев)

Операцията ще е неуспешна-винаги ще те боли,щом чувстваш...А ти го можеш!!!

2007-06-02T03:57:15+03:00