21 сент. 2010 г., 14:14

* * *

1.3K 0 1

 

 

 

                                                     На Г.

 

Дълбоооко в себе си ще се сгуша

и болката си душевна ще изплача.

Разумът ми мълком ще слуша

и ще търси изход от здрача.

Събрала се в едно

светата Троица -

                        Тяло, Душа и Мисъл,

грим ще сложи -

усмихната щастлива птица,

скриващ на деня ми празния смисъл.

Така намерила своята цялост,

на Господ, Дявол и

цялата природна тълпа,

в кротка смиреност ще изрека:

- Благодаря, че ме научихте

да оцелявам сама!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Славчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...