Sep 21, 2010, 2:14 PM

* * *

1.3K 0 1

 

 

 

                                                     На Г.

 

Дълбоооко в себе си ще се сгуша

и болката си душевна ще изплача.

Разумът ми мълком ще слуша

и ще търси изход от здрача.

Събрала се в едно

светата Троица -

                        Тяло, Душа и Мисъл,

грим ще сложи -

усмихната щастлива птица,

скриващ на деня ми празния смисъл.

Така намерила своята цялост,

на Господ, Дявол и

цялата природна тълпа,

в кротка смиреност ще изрека:

- Благодаря, че ме научихте

да оцелявам сама!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Славчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...