Sep 21, 2010, 2:14 PM

* * *

1.3K 0 1

 

 

 

                                                     На Г.

 

Дълбоооко в себе си ще се сгуша

и болката си душевна ще изплача.

Разумът ми мълком ще слуша

и ще търси изход от здрача.

Събрала се в едно

светата Троица -

                        Тяло, Душа и Мисъл,

грим ще сложи -

усмихната щастлива птица,

скриващ на деня ми празния смисъл.

Така намерила своята цялост,

на Господ, Дявол и

цялата природна тълпа,

в кротка смиреност ще изрека:

- Благодаря, че ме научихте

да оцелявам сама!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Славчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...