21.09.2010 г., 14:14

* * *

1.3K 0 1

 

 

 

                                                     На Г.

 

Дълбоооко в себе си ще се сгуша

и болката си душевна ще изплача.

Разумът ми мълком ще слуша

и ще търси изход от здрача.

Събрала се в едно

светата Троица -

                        Тяло, Душа и Мисъл,

грим ще сложи -

усмихната щастлива птица,

скриващ на деня ми празния смисъл.

Така намерила своята цялост,

на Господ, Дявол и

цялата природна тълпа,

в кротка смиреност ще изрека:

- Благодаря, че ме научихте

да оцелявам сама!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Славчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...