21.09.2010 г., 14:14

* * *

1.3K 0 1

 

 

 

                                                     На Г.

 

Дълбоооко в себе си ще се сгуша

и болката си душевна ще изплача.

Разумът ми мълком ще слуша

и ще търси изход от здрача.

Събрала се в едно

светата Троица -

                        Тяло, Душа и Мисъл,

грим ще сложи -

усмихната щастлива птица,

скриващ на деня ми празния смисъл.

Така намерила своята цялост,

на Господ, Дявол и

цялата природна тълпа,

в кротка смиреност ще изрека:

- Благодаря, че ме научихте

да оцелявам сама!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Славчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...