28 нояб. 2014 г., 13:23

* * *

953 0 7

Ангел...
душа 
свещичка
тленност

* * * 

 "Червена тишина.... концертът свърши!"
остана цигуларят
сцена
тъмнина
в дъното беловласото глухарче
слуша тишината
унесено в мечти за лято
цигулката изплака
пътища те чакат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктор Добрин Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Замисли ме!
  • благодаря за коментарите. правят ме жив.
  • Много интересен стил на писане имаш.
    Понякога, когато чета, имам чувството, че всичко е един обърнат словоред - но не е. Има си хронологията, градацията, обобщението - всичко. Най-важното усеща се емоцията, с която пишеш. Сякаш сърцето отброява думите туптейки.
    Интересен автор си.
  • Оргинално и истинско! Поздрави и от мен!
  • Усетих..., плача на цигулката и пътищата, които чакат...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....