1915
Не костите на скъп покойник,
опят от православен поп–
манерка, кърпа и часовник
погребани са в празен гроб...
Останали са от войника,
загинал в тежък, кървав бой!
Тръба "На нож!" зове кашика,
но той намерил е покой,
затрупан в масовата яма...
в една безсмислена война!
Пакетче с вещи...– друго няма:
ни вест, ни кост или следа!
Селцето на войника помни
сълзи вдовишки, детски плач,
години гладни и бездомни
за челядта на прост орач,
убит през Първата световна
далеч от Бога и от царя...
Потънал в тишина гробовна,
самотен, залезът догаря.
Студени, родните простори
угасват сред мъгла и дим.
Как с времето след век да спорим?!
Не можем... Нека помълчим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
