8 ene 2015, 23:04

1915

  Poesía » Civil
689 0 8

Не костите на скъп покойник,

опят от православен поп–

манерка, кърпа и часовник

погребани са в празен гроб...

Останали са от войника,

загинал в тежък, кървав бой!

 

Тръба "На нож!" зове кашика,

но той намерил е покой,

затрупан в масовата яма...

в една безсмислена война!

Пакетче с вещи...– друго няма:

ни вест, ни кост или следа!

 

Селцето на войника помни

сълзи вдовишки, детски плач,

години гладни и бездомни

за челядта на прост орач,

убит през Първата световна

далеч от Бога и от царя...

 

Потънал в тишина гробовна,

самотен, залезът догаря.

Студени, родните простори

угасват сред мъгла и дим.

Как с времето след век да спорим?!

Не можем... Нека помълчим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мариан, страшно съм впечатлена!!! Няма нужда да ми благодариш, аз ти благодаря!!!
    'Не костите на скъп покойник,
    опят от православен поп–
    манерка, кърпа и часовник
    погребани са в празен гроб...
    Останали са от войника,
    загинал в тежък, кървав бой'
    Връщам се, защото ме впечатли и докосна!!!
  • Хубав, смислен стих, браво!!!
  • Селцето на войника помни
    сълзи вдовишки, детски плач,
    години гладни и бездомни
    за челядта на прост орач,

    Как с времето след век да спорим?!
    Не можем... Нека помълчим.

    Човещки съдби...за нас само история...Да помълчим.
  • Много силно! Нека помълчим!
  • Венец, венец, си ти Марине направил за курбана в който ни беше вкарал Фердинанд! 120 000 български юнака паднаха в тази война, довела ни до Втората национална катастрофа.Силен финал!
    Поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...