Вървеше и подритваше спомени
От всеки ъгъл изскачащи
Косата си вързала високо
Да не си играе с вятъра
На ушите нямаше обеци
На ръцете не носеше гривни
Само едно кръстче красеше
Бледата ѝ, измъчена шия
Не беше вярваща
Но в последно време
Носеше кръстче
Имаше нужда от него
Гърдите пак я боляха
Нещо я раздираше отвътре
Никой доктор не успя да ѝ каже
Какво не бе наред
Преди няколко месеца свали брекетите
Най-щастливият ден в живота ѝ
Усмихваше се широко
На познати и непознати
Вечерта се напи в бара
Тръгна си с един от вторите
На сутринта се събуди в мръсна стая
Главата я болеше
Погледна мъжа в леглото
Погледна го пак
Оказа се първата ѝ любов
Не го беше виждала оттогава
Не го беше познала
Не приличаше на себе си
И тя самата едва се разпозна във огледалото
Скоро нямаше да се погледне отново
Гърлото я болеше ужасно
Той имаше дъх на цигари
Сигурно и тя беше пушила
Въпреки самата себе си
На пода имаше счупена бутилка
По ръцете ѝ имаше синини
А спомените се бяха изтрили
Заедно с усмивката ѝ от вчера
Тя се облече набързо
Прескочи преобърнатата бутилка
Тогава той се събуди
Защо трябваше да се буди
Погледна я със замъглени очи
И ѝ каза, че я обича
С дрезгав от цигарите глас
После се изсмя диво, цинично
Разкашля се
Разтърка очи и впери поглед в нея
"Тебе май те познавам"
Тя отвори вратата
Не погледна назад
И избяга завинаги
Както някога той
Сега върви без посока
и подритва спомени по улицата
Нещо я стяга в гърдите
Не знае какво е
Докторите нищо не казаха
Не е вярваща
Но на шията си носи кръстче
© Зорница Станчева Все права защищены