18 мая 2020 г., 00:54

* * *

940 0 0

 От стаята си наблюдавам. 

 Отвън пак вали!

 Поредна дъждовна вечер...

 От стаята си наблюдавам,

 отвън е отново тъмнина!

 Дъждовна вечер...

 капките дъжд някак си

 предупредително чукат по стъклата!

 Сама съм и някак си е

 необичайно...

 Нали?!

 Теб те няма, а 

 аз съм будна... 

 и все така продължавам 

 да те чакам, за да 

 те прегърна! 

 Със шепота познат... 

 Обичам те! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Хаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....