* * *
От стаята си наблюдавам.
Отвън пак вали!
Поредна дъждовна вечер...
От стаята си наблюдавам,
отвън е отново тъмнина!
Дъждовна вечер...
капките дъжд някак си
предупредително чукат по стъклата!
Сама съм и някак си е
необичайно...
Нали?!
Теб те няма, а
аз съм будна...
и все така продължавам
да те чакам, за да
те прегърна!
Със шепота познат...
Обичам те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Хаджиева Всички права запазени