16 нояб. 2018 г., 10:01

... 

  Поэзия » Философская
418 0 0
Смути ме този неочакван лед -
по правило не бива да е тука.
Снежец ефирен в есенния ден
пътеката е скрил. Останах глуха
за новия сезон, за ромоленето
на капките приспивни на а дъжда.
Разперени единствено ръцете
на "въртолет" помагат да вървя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Все права защищены

Предложения
: ??:??