* * *
1K
0
0
Очите, които ме гонят
и виждам в тях моята страст;
ръцете, които докосват
влюбени струни на мойто пиано;
устата, които крещят: Махай се!
Сърцето е в сълзи обляно...
Прекършена, мъртва, погребана,
душата очаква твоя ковчег.
Аз зная, обичаш нашето минало,
но пак си само човек... Приятели?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Паулина Зарева Все права защищены
