* * *
Зима е.
Нощ, а полето се белее.
Сякаш някой шепне,
а просто вятърът ти вее.
Ни крачка
чува се снега да мачка.
Ни детската закачка
Тихо е.
И тишината нарушава
само влака,
щом по релсите минава.
Сякаш...
Спрял си себе си да чакаш
и протакаш ли, протакаш.
И търсиш.
Мериш с поглед далечината.
Звездите до безкрай броиш,
но вече скрива ги зората.
Идилия.
Но умира.
Успя ли да запомниш?
Спаси ли я?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
