* * *

teodorski1
25 20

Jun 16, 2015, 12:23 AM

Poetry » Landscape

811 0 3

Зима е.
Нощ, а полето се белее.
Сякаш някой шепне,
а просто вятърът ти вее.

Ни крачка
чува се снега да мачка.
Ни детската закачка

Тихо е.
И тишината нарушава
само влака,
щом по релсите минава.

Сякаш...
Спрял си себе си да чакаш
и протакаш ли, протакаш.

И търсиш.
Мериш с поглед далечината.
Звездите до безкрай броиш,
но вече скрива ги зората.

Идилия.
Но умира.
Успя ли да запомниш?
Спаси ли я?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Burns

2015-08-06T13:25:41+03:00

Харесва ми това, че умееш да придаваш атмосфера с думите си. Поздрав!
stoyna (Стойна Димова)

2015-06-16T15:48:24+03:00

Добри образи си сътворил! Умееш да рисуваш със словото. Хареса ми зимната идилия! Чудесна творба! Поздрав от мен и ведър ден!
vladetoned (Владислав Недялков)

2015-06-16T09:49:57+03:00

Чудесна картина на "зимната идилия" и накрая въпросителните:
"Идилия.
Но умира.
Успя ли да запомниш?
Спаси ли я?"
Харесах!