* * *
Зима е.
Нощ, а полето се белее.
Сякаш някой шепне,
а просто вятърът ти вее.
Ни крачка
чува се снега да мачка.
Ни детската закачка
Тихо е.
И тишината нарушава
само влака,
щом по релсите минава.
Сякаш...
Спрял си себе си да чакаш
и протакаш ли, протакаш.
И търсиш.
Мериш с поглед далечината.
Звездите до безкрай броиш,
но вече скрива ги зората.
Идилия.
Но умира.
Успя ли да запомниш?
Спаси ли я?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
