2025
Ето я - стои на прага.
Усмихната е и напета.
Изглежда ми приятно блага
Две хиляди двайсет и пета.
Тя закачливо ми намига.
Държи в ръцете армагани.
Донесла ми е нова книга
и надежди оправдани.
За България - сполука!
Мир за нашите деца!
Влезе без и да почука,
чувстваше се у дома.
Чак до старост ще гостува.
Ха, добре ми е дошла!
Хубава е - ми се струва
и добричка при това...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
