Ето я - стои на прага.
Усмихната е и напета.
Изглежда ми приятно блага
Две хиляди двайсет и пета.
Тя закачливо ми намига.
Държи в ръцете армагани.
Донесла ми е нова книга
и надежди оправдани.
За България - сполука!
Мир за нашите деца!
Влезе без и да почука,
чувстваше се у дома.
Чак до старост ще гостува.
Ха, добре ми е дошла!
Хубава е - ми се струва
и добричка при това...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
