19 июн. 2022 г., 08:47

***

389 0 0

Тя и аз
Лице в лице, но не срещнахме очи
Мисля за очите и за усмивката,
които зърнах пред мен
Всякаш от друга галактика падна тази звезда, която е на изчезване вече
Андромеда бе галактиката,
там някъде от спиралните ръкави бе паднала младата звезда
Влюбих се в дистанцирана звезда,
ще я обичам тихо и от разстояние
Тя е като графит изписан на сърцето ми
Когато си мисля за нея и знам, че е далеч, боли съкрушително и ме обзема самота
Усещам как сърцето бие като я зърна
Усещам я повече, отколкото я виждам напоследък
Преследван съм от звука на името й
Мога да чуя шепота й от километър разстояние
Усещам разстоянието, докато се разкъсвам
Но тази любов ще бъде заровена в гроба, защото това е невъзможно като тя е на светлинни години пред мен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...