25 мар. 2008 г., 09:22

* * *

936 0 7

Не понасям комплименти,

с тях не ще ме впечатлите

и въобще не се старайте

да ми връзвате мечтите!

Поизтекоха годинки

и успях оттук, оттамо

малко опит да натрупам

на немощното си рамо.

Кой ме люби, кой ме мрази -

е, това не ме е грижа,

Господ да ми дава здраве

с обич враговете да пронижа.

Всеки казва ми - бъди такава,

учите ме, но не сте познали:

трудно с мен се на глава излиза -

таралежът може ли да се погали? 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...