25 мар. 2008 г., 09:22

* * *

940 0 7

Не понасям комплименти,

с тях не ще ме впечатлите

и въобще не се старайте

да ми връзвате мечтите!

Поизтекоха годинки

и успях оттук, оттамо

малко опит да натрупам

на немощното си рамо.

Кой ме люби, кой ме мрази -

е, това не ме е грижа,

Господ да ми дава здраве

с обич враговете да пронижа.

Всеки казва ми - бъди такава,

учите ме, но не сте познали:

трудно с мен се на глава излиза -

таралежът може ли да се погали? 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...