25.03.2008 г., 9:22

* * *

933 0 7

Не понасям комплименти,

с тях не ще ме впечатлите

и въобще не се старайте

да ми връзвате мечтите!

Поизтекоха годинки

и успях оттук, оттамо

малко опит да натрупам

на немощното си рамо.

Кой ме люби, кой ме мрази -

е, това не ме е грижа,

Господ да ми дава здраве

с обич враговете да пронижа.

Всеки казва ми - бъди такава,

учите ме, но не сте познали:

трудно с мен се на глава излиза -

таралежът може ли да се погали? 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...