25.03.2008 г., 9:22

* * *

934 0 7

Не понасям комплименти,

с тях не ще ме впечатлите

и въобще не се старайте

да ми връзвате мечтите!

Поизтекоха годинки

и успях оттук, оттамо

малко опит да натрупам

на немощното си рамо.

Кой ме люби, кой ме мрази -

е, това не ме е грижа,

Господ да ми дава здраве

с обич враговете да пронижа.

Всеки казва ми - бъди такава,

учите ме, но не сте познали:

трудно с мен се на глава излиза -

таралежът може ли да се погали? 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...