* * *
И тази нощ в съня ти ще прелея.
На пръсти, тихо и неканена,
да те целуна... ах, ако посмея
ще пламна до коси засрамена.
И като топъл дъх ще вляза в стаята.
(Завесите ти ще издуят бузи).
Ще те погледам или ще му пусна края
и после... в теб ще се изгубя!
Ще ти се поверя във шепите
с доверие изтръпнало по пръстите
от обич... Тази обич е нелепа,
ала след нея няма да сме същите...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
