1 мая 2009 г., 11:49

* * *

Поэзия » Любовная

818 0 4

Навън и в мен вали
дъждът от каменни отломки -
от седем дни - не спи
Ваятелят на форми.

Изронва спомени - болят
изстиналите истини.
Tроши илюзии - валят
дъждовните ми ириси.

Звучат мечти - оголени
и пъстри в суетата си.
От поглед недокоснати.
Изгубени във самотата си.

Ала сърцето не трепти -
родило тишината.
Между спомените и илюзиите -
Оронена бе и Душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

varq2 (Варя)

Благодаря, doreto66.Това са два опита на една и съща идея. "Диптих" е спонтанният вариант,а това стихо е преработката му. Затова го кръстих диптих.Сърцето остана в първия ваяриант. Съжалявам, че го поправях,но ми казаха,че смяната на ритъма не е добро решение,както и тройната рима.Направих си извода, че трябва да държа на думите си,каквито и да са те.

2009-06-16T18:21:13+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

тъжен дъжд, вплетен в хубава мелодия.

на финала ритъмът малко прескача, но може би е от вятъра...

2009-05-30T19:17:58+03:00
varq2 (Варя)

Благодаря, Маги.
в тон с времето... лек ден.Варя

2009-05-30T18:42:45+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжно...тъжен дъжд вали в хубав тъжен стих.

2009-05-01T13:54:14+03:00