27 июн. 2013 г., 23:02

27 юни 

  Поэзия » Другая
5.0 / 13
607 0 16
Напразно се надявам да узная,
защо дошла съм всъщност на света,
да чуя отговора искам най-накрая,
Създателю, от твоите уста.
Все мисля си – това не е случайно.
Ти дал си ми задача – имаш план:
любов в душите да посея тайно
и доброта на хората да дам.
Сърцата да изпълня със усмивки,
надежди да плета в отчаян час,
не материални – други придобивки
да им раздам съвсем безплатно аз. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Предложения
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
  • Узреть в листочках всю планету, И край ночной, мчащий к рассвету. Узреть ночь в день, и день в ночи,...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »