27 юни
Напразно се надявам да узная,
защо дошла съм всъщност на света,
да чуя отговора искам най-накрая,
Създателю, от твоите уста.
Все мисля си – това не е случайно.
Ти дал си ми задача – имаш план:
любов в душите да посея тайно
и доброта на хората да дам.
Сърцата да изпълня със усмивки,
надежди да плета в отчаян час,
не материални – други придобивки
да им раздам съвсем безплатно аз.
Да ги науча силно да се радват
на слънцето, на малките цветя,
да са щастливи и когато страдат,
спокойно да се вглеждат във Смъртта.
На враговете мъдро да прощават
и за приятел всичко да дадат.
С неправдата да се не примиряват.
Да не предават своя роден брат.
Аз зная, затова си ме изпратил,
Създателю, на този хубав свят.
И в много изпитания препатил,
с добри дела човекът е богат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
