24 мар. 2020 г., 17:42

***

1.9K 1 2

Вървя и търся да те срещна,
да ме погледнеш и да разбереш.
В очите ми написано е, лесно е,
оставям ти да прочетеш.

 

Вървя и търся свойте грешки,
с какво отблъснах те така.
Очите ти са тъй далечни,
не мога да ги прочета.

 

Вървя и търся самотата,
да ме обгърне с жест познат,
но хлопне ли веднъж вратата,
затваря се един цял свят.

 

Вървя и търся да те срещна,
и мен самия да спасиш.
Една целувка само, но гореща!
И можеш пак да замълчиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венелин Недялков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...