Вървя и търся да те срещна,
да ме погледнеш и да разбереш.
В очите ми написано е, лесно е,
оставям ти да прочетеш.
Вървя и търся свойте грешки,
с какво отблъснах те така.
Очите ти са тъй далечни,
не мога да ги прочета.
Вървя и търся самотата,
да ме обгърне с жест познат,
но хлопне ли веднъж вратата,
затваря се един цял свят.
Вървя и търся да те срещна,
и мен самия да спасиш.
Една целувка само, но гореща!
И можеш пак да замълчиш.
© Венелин Недялков Все права защищены