29 февр. 2008 г., 11:54

29 февруари

992 0 23

Пораства с него месец февруари.

На четири години, но пораства.

Набъбват с него всички календари.

И времето чрез него се напасва.

Полезен ден за всички неуспели

да спазят срокове и обещания.

Последен шанс за някой да спечели

отплатата за своите терзания.

Създаден от секундите излишни,

защото той е ден за изравняване

(навярно по идея на всевишния)

отсрочка за пропуснатото  дава ни.

Той казва сякаш: "Аз съм ви подарък.

Живейте неживяното! Успейте

да ме направите добър и ярък,

обичайте, танцувайте и пейте."

Отлага пролетта. Това ме дразни.

Неподходящ за раждане и вричане.

Предлагам да се обяви за празник

на всички нестандартни и различни.

                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако по този повод ще се пие,
    веднъж на всеки четири години!
    Това е празника на трезвените.
    "Не съм от тях как Сийке"(изолирам се)
  • Еха, много ми хареса това!Харесва ми какво казва денят...Как досега никога не съм се замисляла?!Но ти си невериятна!!!Браво, мила!Страхотен стих!!!
  • Вале,как само си го написала!Чудесна си!
  • Чудесно предложение! Да са живи и здрави всички нестандартни и различни! И всички останали, които са база за сравнение!
  • ЧЕСТИТ 29 ФЕВРУАРИ ТОГАВА

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...