29.02.2008 г., 11:54

29 февруари

994 0 23

Пораства с него месец февруари.

На четири години, но пораства.

Набъбват с него всички календари.

И времето чрез него се напасва.

Полезен ден за всички неуспели

да спазят срокове и обещания.

Последен шанс за някой да спечели

отплатата за своите терзания.

Създаден от секундите излишни,

защото той е ден за изравняване

(навярно по идея на всевишния)

отсрочка за пропуснатото  дава ни.

Той казва сякаш: "Аз съм ви подарък.

Живейте неживяното! Успейте

да ме направите добър и ярък,

обичайте, танцувайте и пейте."

Отлага пролетта. Това ме дразни.

Неподходящ за раждане и вричане.

Предлагам да се обяви за празник

на всички нестандартни и различни.

                           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако по този повод ще се пие,
    веднъж на всеки четири години!
    Това е празника на трезвените.
    "Не съм от тях как Сийке"(изолирам се)
  • Еха, много ми хареса това!Харесва ми какво казва денят...Как досега никога не съм се замисляла?!Но ти си невериятна!!!Браво, мила!Страхотен стих!!!
  • Вале,как само си го написала!Чудесна си!
  • Чудесно предложение! Да са живи и здрави всички нестандартни и различни! И всички останали, които са база за сравнение!
  • ЧЕСТИТ 29 ФЕВРУАРИ ТОГАВА

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...