В стихове чудесни,
лесни като детски песни,

потапям се аз

и чувам своя глас.

Как мълви

и шепти думи, тежки

от мисли и болежки.

Но ще се вслушам днес аз

не в своето сърце,

а в своя глас.

Той ми казва думи напевни

и омайни, и душевни.

Как мълви и тихо шепти

думи верни -

за моя свят,

изпълнен с бъдещите дни,

пълни с благодат.

От усмивки озарен,

надявям се,

ще бъде утрешният ден,

от усмивки оцветен

ще бъде светлият ми детски ден!

Ще забравя тъжните си дни,

ще пропусна тъжните,

пагубните лъчи

за утрешните дни!