В стихове чудесни,
лесни като детски песни,
потапям се аз
и чувам своя глас.
Как мълви
и шепти думи, тежки
от мисли и болежки.
Но ще се вслушам днес аз
не в своето сърце,
а в своя глас.
Той ми казва думи напевни
и омайни, и душевни.
Как мълви и тихо шепти
думи верни -
за моя свят,
изпълнен с бъдещите дни,
пълни с благодат.
От усмивки озарен,
надявям се,
ще бъде утрешният ден,
от усмивки оцветен
ще бъде светлият ми детски ден!
Ще забравя тъжните си дни,
ще пропусна тъжните,
пагубните лъчи
за утрешните дни!
© Мони Всички права запазени