***
В стихове чудесни,
лесни като детски песни,
потапям се аз
и чувам своя глас.
Как мълви
и шепти думи, тежки
от мисли и болежки.
Но ще се вслушам днес аз
не в своето сърце,
а в своя глас.
Той ми казва думи напевни
и омайни, и душевни.
Как мълви и тихо шепти
думи верни -
за моя свят,
изпълнен с бъдещите дни,
пълни с благодат.
От усмивки озарен,
надявям се,
ще бъде утрешният ден,
от усмивки оцветен
ще бъде светлият ми детски ден!
Ще забравя тъжните си дни,
ще пропусна тъжните,
пагубните лъчи
за утрешните дни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мони Всички права запазени