28 янв. 2011 г., 22:46

***

549 0 0

Заспивам. Заспивам!

Клепачите ми тежат

като олово.

Съзнанието ми не може повече

да се съпротивлява.

Заспивам...

 

Умората се сгромолясва

върху усмивката ми...

Изгубвам нишката с реалноста.

Заспивам, заедно с кръвта във вените ти,

заедно с утринта...

 

Не ме буди....

Ела с мен да сънуваме.

Не чувам нищо...

Само чувствам ръката ти топла

как затваря света ми.

Усещам те!...

 

Ала се събудих...

Защо ли?...

Може би от целувките...

или от тупкането на сърцето ти?!

Изгубих се.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Симеонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...