Заспивам. Заспивам!

Клепачите ми тежат

като олово.

Съзнанието ми не може повече

да се съпротивлява.

Заспивам...

Умората се сгромолясва

върху усмивката ми...

Изгубвам нишката с реалноста.

Заспивам, заедно с кръвта във вените ти,

заедно с утринта...

Не ме буди....

Ела с мен да сънуваме.

Не чувам нищо...

Само чувствам ръката ти топла

как затваря света ми.

Усещам те!...

Ала се събудих...

Защо ли?...

Може би от целувките...

или от тупкането на сърцето ти?!

Изгубих се.