bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
4 апр. 2010 г., 07:54

* * * 

  Поэзия
667 0 15

                       МОГА!!!

 

 Будилникът звъни. Очи потривам.

 От вън повява хлад, долита врява.

 Мадрид е буден /не, че е заспивал!/

 Дошло е утро, слънце о огряло.

 

 Денят е тук. И аз съм още в него,

 така че трябва бързо да решавам:

 дали да го оставя в мен да влезе,

 и аз самата светъл ден да стана,

 

 във мен и покрай мен да пъдя здрача,

 в трева да никна, в птиче да запея,

 или да пусна щорите-клепачи

 и тъй деня дарен ми да разстрелям.

 

 А после, с мъка влачейки краката, 

на гръб понесла болките на Ада,

да псувам дявол, Бог или съдбата,

че все на мене черното се пада!..

 

Дошло е утро. Слънце е огряло

и бащински над мене се подсмива.

От този миг аз МОГА да решавам

защо съм тук и за какво ме бива!

 

 

                                                                ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ, ПРИЯТЕЛИ!!!

 

 

© Петя Божилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??