* * *
МОГА!!!
Будилникът звъни. Очи потривам.
От вън повява хлад, долита врява.
Мадрид е буден /не, че е заспивал!/
Дошло е утро, слънце о огряло.
Денят е тук. И аз съм още в него,
така че трябва бързо да решавам:
дали да го оставя в мен да влезе,
и аз самата светъл ден да стана,
във мен и покрай мен да пъдя здрача,
в трева да никна, в птиче да запея,
или да пусна щорите-клепачи
и тъй деня дарен ми да разстрелям.
А после, с мъка влачейки краката,
на гръб понесла болките на Ада,
да псувам дявол, Бог или съдбата,
че все на мене черното се пада!..
Дошло е утро. Слънце е огряло
и бащински над мене се подсмива.
От този миг аз МОГА да решавам
защо съм тук и за какво ме бива!
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ, ПРИЯТЕЛИ!!!
© Петя Божилова All rights reserved.
