* * *

Mia- (Мия)
12 5

5 апр. 2011 г., 22:26

Поэзия » Другая

545 0 2

Нощ. Тишина. И крилата сянка,

помрачаваща напълно горската полянка.

Почти недоловимо пърхане с криле,

пърхане с криле на малкото дете.

Дете, дошло от самата Луна,

дете, виждащо мълчанието на света.

Тръгва тихо по горската пътека,

дава надежда, щастие и подкрепа,

дарява живот, взема човешката мъка,

дарява топлота, отнема тъгата глуха.

Събужда се човекът на сутринта,

усеща непозната топлина,

но никой не помни лунното дете,

детето, тихо пърхащо с криле...

Mia- (Мия)

2011-04-12T18:40:25+03:00

Благодаря, наистина! По принцип повече се справям с прозата, но наистина ме вдъхновиха твоите думи. Благодаря ти!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2011-04-06T12:49:52+03:00

Скъпа, Мия,приятно съм изненадана от твоя стих! Оригинална идея, красив приказен свят си сътворила, завидно чувство за ритъм!Браво!Желая ти много успехи!!!