Mia- (Мия)
12 5
Apr 5, 2011, 10:26 PM

* * * 

  Poetry » Other
541 0 2

Нощ. Тишина. И крилата сянка,

помрачаваща напълно горската полянка.

Почти недоловимо пърхане с криле,

пърхане с криле на малкото дете.

Дете, дошло от самата Луна,

дете, виждащо мълчанието на света.


Тръгва тихо по горската пътека,

дава надежда, щастие и подкрепа,

дарява живот, взема човешката мъка,

дарява топлота, отнема тъгата глуха.


Събужда се човекът на сутринта,

усеща непозната топлина,

но никой не помни лунното дете,

детето, тихо пърхащо с криле...

© Мия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, наистина! По принцип повече се справям с прозата, но наистина ме вдъхновиха твоите думи. Благодаря ти!
  • Скъпа, Мия,приятно съм изненадана от твоя стих! Оригинална идея, красив приказен свят си сътворила, завидно чувство за ритъм!Браво!Желая ти много успехи!!!
Random works
: ??:??