* * *
Нощ. Тишина. И крилата сянка,
помрачаваща напълно горската полянка.
Почти недоловимо пърхане с криле,
пърхане с криле на малкото дете.
Дете, дошло от самата Луна,
дете, виждащо мълчанието на света.
Тръгва тихо по горската пътека,
дава надежда, щастие и подкрепа,
дарява живот, взема човешката мъка,
дарява топлота, отнема тъгата глуха.
Събужда се човекът на сутринта,
усеща непозната топлина,
но никой не помни лунното дете,
детето, тихо пърхащо с криле...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мия Всички права запазени
