6 мая 2014 г., 12:55

* * * 

  Поэзия » Философская
493 0 0

**** 

Като камък на шия

                        увисва вината

и тръгвам надолу

      в океан от сълзи...

Отдавна се боря

        за глътка надежда,

 но сива тъга обвива нозете ми,

                      завързва ръцете ми,

            запушва устата ми...

 

  И няма спасение -

              присъдата ми е прочетена -

    осъдена на безнадежност!!!

                                   

© Анета Русева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??