* * *

**** 

Като камък на шия

                        увисва вината

и тръгвам надолу

      в океан от сълзи...

Отдавна се боря

        за глътка надежда,

 но сива тъга обвива нозете ми,

                      завързва ръцете ми,

            запушва устата ми...

  И няма спасение -

              присъдата ми е прочетена -

    осъдена на безнадежност!!!