6 may 2014, 12:55

* * * 

  Poesía » Filosófica
491 0 0

**** 

Като камък на шия

                        увисва вината

и тръгвам надолу

      в океан от сълзи...

Отдавна се боря

        за глътка надежда,

 но сива тъга обвива нозете ми,

                      завързва ръцете ми,

            запушва устата ми...

 

  И няма спасение -

              присъдата ми е прочетена -

    осъдена на безнадежност!!!

                                   

© Анета Русева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??