May 6, 2014, 12:55 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
492 0 0

**** 

Като камък на шия

                        увисва вината

и тръгвам надолу

      в океан от сълзи...

Отдавна се боря

        за глътка надежда,

 но сива тъга обвива нозете ми,

                      завързва ръцете ми,

            запушва устата ми...

 

  И няма спасение -

              присъдата ми е прочетена -

    осъдена на безнадежност!!!

                                   

© Анета Русева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??