* * *

6.05.2014 г., 12:55 ч.

Поезия » Философска

521 0 0

****
Като камък на шия
увисва вината
и тръгвам надолу
в океан от сълзи...
Отдавна се боря
за глътка надежда,
но сива тъга обвива нозете ми,
завързва ръцете ми,
запушва устата ми...
И няма спасение -
присъдата ми е прочетена - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения