* * *

Аз говоря с пространството,

плуват кристали-надежда -

има път от звезди осветен,

той до безкрая отвежда.

И шепти за безсмъртие с глас

от сълзи теменужени -

за невидими мисли,

оценени с присъди заслужени.

Неми филми запълват екраните,

устните мърдат по тях,

няма нужда от думи, аз виждам -

и смеха недозрял,

и назрелия страх,

и копнежа по другото.

И мъстта във очите ти - алено бяла -

не кръв,

не е любов,

не е цвят,

сякаш е от глад ослепяла.

Нахранú я с плътта си, на парченца нарязана,

напий я с коктейли от стари лъжи,

а раздай на Задушница всичко,

останало от пропилените мечти.