31.05.2009 г., 10:34

* * *

747 0 0

Аз говоря с пространството,

плуват кристали-надежда -

има път от звезди осветен,

той до безкрая отвежда.

И шепти за безсмъртие с глас

от сълзи теменужени -

за невидими мисли,

оценени с присъди заслужени.

Неми филми запълват екраните,

устните мърдат по тях,

няма нужда от думи, аз виждам -

и смеха недозрял,

и назрелия страх,

и копнежа по другото.

И мъстта във очите ти - алено бяла -

не кръв,

не е любов,

не е цвят,

сякаш е от глад ослепяла.

Нахранú я с плътта си, на парченца нарязана,

напий я с коктейли от стари лъжи,

а раздай на Задушница всичко,

останало от пропилените мечти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...