21 мая 2008 г., 08:54

* * *

579 0 8
Изтърках пътищата си  от ходене,
да търся и да не... намирам.
Изплаках всички сълзи на разсъмване -
росата, не ме питайте от що е.

Старателно, във стари вестници,
аз лично опаковах всички спомени.
Един оставих само да ме води.
Спомен...

А после даже и изпрах надеждите,
едничка само си оставих, до... последно.
Раздадох ризите, дори и скъсани, на бедните,
все някой ще опита да ги скърпи.

Измих ръцете си с последната
вода, останала по локвите.
Запалих слънцето, че още тъмно бе,
а трябваше ми малко светлина...

Вървях... измежду капките.
Защо ли пак проплака синьото небе?!
Но не мокреше. Оставах суха между тях.
А май не искаше да спира скоро.

И после в залеза -  отчупих късче от луната.
за да ми свети в късна доба,
когато се опитвам плаха
да пренареждам пъзел на живота си - особа...


20 май 2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И после в залеза-отчупих късче от луната
    да ми свети в късна доба,
    когато се опитвам плаха
    да пренареждам пъзел от живота...ако мога...
    --------
    много...много ми хареса...красива нежна тъга...
    с обич, Златна Нели.
  • Потънах в атмосферата на стиха ти, Нели!
  • Геновева, честно, имаше и друг финал, но...реших после това да е, не че и на мен ми се вързва. А ,честно, не съм почитател на съвършената рима, защото пиша, така както ги и усещам нещата. Но обещавам да помисля за този пусти финал Благодаря и на останалите, които са се отбили да четат. Прегръдки от мен!
  • Хареса ми! Поздрави!
  • отчупих късче от луната.
    за да ми свети в късна доба,
    когато се опитвам плаха
    да пренареждам пъзел на живота си - особа...

    !!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...