21.05.2008 г., 8:54

* * *

576 0 8
Изтърках пътищата си  от ходене,
да търся и да не... намирам.
Изплаках всички сълзи на разсъмване -
росата, не ме питайте от що е.

Старателно, във стари вестници,
аз лично опаковах всички спомени.
Един оставих само да ме води.
Спомен...

А после даже и изпрах надеждите,
едничка само си оставих, до... последно.
Раздадох ризите, дори и скъсани, на бедните,
все някой ще опита да ги скърпи.

Измих ръцете си с последната
вода, останала по локвите.
Запалих слънцето, че още тъмно бе,
а трябваше ми малко светлина...

Вървях... измежду капките.
Защо ли пак проплака синьото небе?!
Но не мокреше. Оставах суха между тях.
А май не искаше да спира скоро.

И после в залеза -  отчупих късче от луната.
за да ми свети в късна доба,
когато се опитвам плаха
да пренареждам пъзел на живота си - особа...


20 май 2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И после в залеза-отчупих късче от луната
    да ми свети в късна доба,
    когато се опитвам плаха
    да пренареждам пъзел от живота...ако мога...
    --------
    много...много ми хареса...красива нежна тъга...
    с обич, Златна Нели.
  • Потънах в атмосферата на стиха ти, Нели!
  • Геновева, честно, имаше и друг финал, но...реших после това да е, не че и на мен ми се вързва. А ,честно, не съм почитател на съвършената рима, защото пиша, така както ги и усещам нещата. Но обещавам да помисля за този пусти финал Благодаря и на останалите, които са се отбили да четат. Прегръдки от мен!
  • Хареса ми! Поздрави!
  • отчупих късче от луната.
    за да ми свети в късна доба,
    когато се опитвам плаха
    да пренареждам пъзел на живота си - особа...

    !!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...