* * *
Изтърках пътищата си от ходене,
да търся и да не... намирам.
Изплаках всички сълзи на разсъмване -
росата, не ме питайте от що е.
Старателно, във стари вестници,
аз лично опаковах всички спомени.
Един оставих само да ме води.
Спомен...
А после даже и изпрах надеждите,
едничка само си оставих, до... последно.
Раздадох ризите, дори и скъсани, на бедните,
все някой ще опита да ги скърпи.
Измих ръцете си с последната
вода, останала по локвите.
Запалих слънцето, че още тъмно бе,
а трябваше ми малко светлина...
Вървях... измежду капките.
Защо ли пак проплака синьото небе?!
Но не мокреше. Оставах суха между тях.
А май не искаше да спира скоро.
И после в залеза - отчупих късче от луната.
за да ми свети в късна доба,
когато се опитвам плаха
да пренареждам пъзел на живота си - особа...
20 май 2008
да търся и да не... намирам.
Изплаках всички сълзи на разсъмване -
росата, не ме питайте от що е.
Старателно, във стари вестници,
аз лично опаковах всички спомени.
Един оставих само да ме води.
Спомен...
А после даже и изпрах надеждите,
едничка само си оставих, до... последно.
Раздадох ризите, дори и скъсани, на бедните,
все някой ще опита да ги скърпи.
Измих ръцете си с последната
вода, останала по локвите.
Запалих слънцето, че още тъмно бе,
а трябваше ми малко светлина...
Вървях... измежду капките.
Защо ли пак проплака синьото небе?!
Но не мокреше. Оставах суха между тях.
А май не искаше да спира скоро.
И после в залеза - отчупих късче от луната.
за да ми свети в късна доба,
когато се опитвам плаха
да пренареждам пъзел на живота си - особа...
20 май 2008
© Нели All rights reserved.
Но обещавам да помисля за този пусти финал 
Благодаря и на останалите, които са се отбили да четат. Прегръдки от мен!
