Нощта бе тиха и студена,
но нещо мрака озари,
две звезди тъй силно засияха,
две звезди - те бяха нейните очи.
Но студът смразяващ в миг изчезна,
прогонен от усмивката и.
И в тишината песента на птиците дочу,
като мелодия изливаща се от гласа ù.
Песента бе тъжна:
Самота...
Застанал на брега,
загледан в залеза, търсещ тези две звезди. ...